Проф. Александър Шурбанов: Робърт Фрост е прав, че поезията е онова, което се загубва при превода
Робърт Фрост е прав, че поезията е онова, което се загубва при превода. Това каза проф. Александър Шурбанов по време на представянето на съставената от него антология с произведения, преведени от него - „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“. Събитието се състоя тази вечер в арт центъра „Сити марк“. Преводаческото братство се мъчи година след година да опровергае Фрост, но е много трудно, каза проф. Шурбанов. „Поезията наистина се загубва при превода и трябва да се направи наново. И това е най-тънкото – да се направи наново поезията. Иначе, ако се опитате да преведете един поетичен текст, за да бъде той точно такъв, какъвто е в оригинала – поезията я няма там“, отбеляза той. По думите му, в книгата има приложение, в което са представени произведения, свързани с България. „Това приложение започва с Оскар Уайлд със сонет, който той е написал за зверствата в края на Априлското въстание, и свършва с един поет - Том Филипс“, разказа проф. Шурбанов. Той допълни, че Филипс е направил България своя втора родина и понякога пише стихове и на български език. В „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“ има още творби на Роджър Макгоф, за когото Александър Шурбанов каза, че е посещавал страната ни през 1996 година. „Имах удоволствието да седя на една маса с него, някъде навън бяхме. Беше на улицата. И той ми се обади преди да тръгне, преди да си замине. И остави на едно листче от тефтер едно стихотворение – „Оставяне“, което е написал за България от тези впечатления, от това, което беше видял тогава“, разказа проф. Шурбанов. Той каза, че Роджър Макгоф е бил сред поетите, които не са искали заплащане за стихотворенията, които влизат в тази книга. „Той вместо това поиска четири екземпляра от книгата на български език. Защо иска четири екземпляра – това засега за мен е загадка. Но показва, че той има някаква връзка с България“, отбеляза съставителят и автор на превода на произведенията в „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“. Сред другите автори, чиито стихове с впечатления от България са част от антологията, е Сюзън Гънтър. „Поетическият вкус на Александър Шурбанов е много богат, разностранен и пъстър. И аз изрично искам да наблегна на това, защото се опасявам, че живеем по-скоро във време, в което хората – и то особено младите хора, ограничават вкуса си. Наместват се в един информационен канал и затварят всички останали. И затова тази пъстрота на вкуса, която личи в тази книга, ми се вижда важна“, каза по време на събитието Ангел Игов. Според него всички тези поети, които имат съвсем различни теми, почерци и поетики, съвсем не звучат сходно в българския превод. „Звучат си с различни гласове. И това също е важно, защото трябва да кажем, че невинаги се получава така, когато един преводач посегне към широк спектър от автори. Александър Шурбанов обаче си дава сметка, че във всяко стихотворение има нещо уникално, нещо, което го прави точно това, което е“, отбеляза Игов. Той допълни, че в антологията има доста стихотворения, които "разговарят" помежду си. В представянето на „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“ участваха актьорите Дария Симеонова, Валентин Ганев и Руси Чанев. Те рецитираха стихотворения от Едмънд Спенсър, Бен Джонсън, Джордж Гордън Байрон, Емили Дикинсън, Алфред Едуард Хаусман, Уилям Бътлър Йейтс, Робърт Фрост, Езра Паунд, Една Сейнт Винсент Милей, Арчибалд Маклиш, Робърт Грейвс, Уистън Хю Одън, Ричард Уилбър, Ан Секстън, Тед Хюз, Силвия Плат, Роджър Макгоф и Сюзън Гънтър. Произведения на английския композитор Уилям Бърд бяха изсвирени на пиано от Анжела Тошева.
|
![]()
На бюрото
„Нощ на литературата“ популяризира книгите и създава пространство за диалог между поколенията
На 24 септември в България ще се проведе едно от най-значимите събития в културния календар – „Нощ на литературата“. Това уникално по своя формат и мащаб събитие обединява десетки читателски гнезда, разпръснати из цялата страна, където ще бъд ...
Ангелина Липчева
|
![]()
На бюрото
Магията като отражение на обществото
Паскуале Палмиера в своята книга „Десетте живота на Калиостро“ (Издателство Il mulino, Болоня, 2023) разглежда сложната и многопластова личност на една от най-загадъчните фигури в историческата и окултната сцена на XVIII век. Този анализ не само пр ...
Добрина Маркова
|
![]()
Магическите светове на Николай Райнов
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Мистерията на нощта
Тази история, разказана от името на обикновена двойка, е като изваден от страниците на романите на американския писател Джеймс Търбър (James Thurber), чиято творба "The Secret Life of Walter Mitty" (Тайнственият живот на Уолтър Митни) изследва вътрешните борби ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Авторът и перото
Ван Гог и Париж: ключови години за формиране на художника
Ван Гог е един от най-загадъчните и противоречиви художници в историята на изкуството. Неговият живот е изпълнен с борби, страсти и търсене на собствена идентичност. В новата си книга „Огън в душата му: Ван Гог, Париж и създаването на художник“ Май ...
Добрина Маркова
|
![]() ![]()
На бюрото
„Нощ на литературата“ популяризира книгите и създава пространство за диалог между поколенията
На 24 септември в България ще се проведе едно от най-значимите събития в културния календар – „Нощ на литературата“. Това уникално по своя формат и мащаб събитие обединява десетки читателски гнезда, разпръснати из цялата страна, където ще бъд ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Експресивно
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Добрина Маркова
|
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава класическата мистерия с модерна драматургия и оригинални сценични решения. Това е една от онези постановки, които не просто разказват история, а ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Магията като отражение на обществото
Добрина Маркова
|
22:49 ч. / 18.10.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5372 |
![]() |
Робърт Фрост е прав, че поезията е онова, което се загубва при превода. Това каза проф. Александър Шурбанов по време на представянето на съставената от него антология с произведения, преведени от него - „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“. Събитието се състоя тази вечер в арт центъра „Сити марк“.
Преводаческото братство се мъчи година след година да опровергае Фрост, но е много трудно, каза проф. Шурбанов. „Поезията наистина се загубва при превода и трябва да се направи наново. И това е най-тънкото – да се направи наново поезията. Иначе, ако се опитате да преведете един поетичен текст, за да бъде той точно такъв, какъвто е в оригинала – поезията я няма там“, отбеляза той.
По думите му, в книгата има приложение, в което са представени произведения, свързани с България. „Това приложение започва с Оскар Уайлд със сонет, който той е написал за зверствата в края на Априлското въстание, и свършва с един поет - Том Филипс“, разказа проф. Шурбанов. Той допълни, че Филипс е направил България своя втора родина и понякога пише стихове и на български език.
В „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“ има още творби на Роджър Макгоф, за когото Александър Шурбанов каза, че е посещавал страната ни през 1996 година. „Имах удоволствието да седя на една маса с него, някъде навън бяхме. Беше на улицата. И той ми се обади преди да тръгне, преди да си замине. И остави на едно листче от тефтер едно стихотворение – „Оставяне“, което е написал за България от тези впечатления, от това, което беше видял тогава“, разказа проф. Шурбанов.
Той каза, че Роджър Макгоф е бил сред поетите, които не са искали заплащане за стихотворенията, които влизат в тази книга. „Той вместо това поиска четири екземпляра от книгата на български език. Защо иска четири екземпляра – това засега за мен е загадка. Но показва, че той има някаква връзка с България“, отбеляза съставителят и автор на превода на произведенията в „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“. Сред другите автори, чиито стихове с впечатления от България са част от антологията, е Сюзън Гънтър.
„Поетическият вкус на Александър Шурбанов е много богат, разностранен и пъстър. И аз изрично искам да наблегна на това, защото се опасявам, че живеем по-скоро във време, в което хората – и то особено младите хора, ограничават вкуса си. Наместват се в един информационен канал и затварят всички останали. И затова тази пъстрота на вкуса, която личи в тази книга, ми се вижда важна“, каза по време на събитието Ангел Игов.
Според него всички тези поети, които имат съвсем различни теми, почерци и поетики, съвсем не звучат сходно в българския превод. „Звучат си с различни гласове. И това също е важно, защото трябва да кажем, че невинаги се получава така, когато един преводач посегне към широк спектър от автори. Александър Шурбанов обаче си дава сметка, че във всяко стихотворение има нещо уникално, нещо, което го прави точно това, което е“, отбеляза Игов. Той допълни, че в антологията има доста стихотворения, които "разговарят" помежду си.
В представянето на „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“ участваха актьорите Дария Симеонова, Валентин Ганев и Руси Чанев. Те рецитираха стихотворения от Едмънд Спенсър, Бен Джонсън, Джордж Гордън Байрон, Емили Дикинсън, Алфред Едуард Хаусман, Уилям Бътлър Йейтс, Робърт Фрост, Езра Паунд, Една Сейнт Винсент Милей, Арчибалд Маклиш, Робърт Грейвс, Уистън Хю Одън, Ричард Уилбър, Ан Секстън, Тед Хюз, Силвия Плат, Роджър Макгоф и Сюзън Гънтър. Произведения на английския композитор Уилям Бърд бяха изсвирени на пиано от Анжела Тошева.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
„Записките от ада“ - непубликувани истории за българската медицинска сестра в Либия
Биографията „Записките от ада“ на Валя Червеняшка получи ново, преработено и допълнено издание, съобщи съавторът Николай Йорданов. В него авторката разказва за досега непубликувани случки и преживявания, включително как е карала мотор в затвора и ...
|
Избрано
Български автори представят фентъзи роман за вампири и изпитания
Денислав Димчев и Яница Михайлова представиха своя нов фентъзи роман „Наследникът. Игри на кръв и слава“. Книгата е описана като приказка за порастването, която ще резонира с тийнейджъри, търсещи себе си. Авторите създават богат свят, изпълнен с ...
|
![]()
Поезия за идентичността и културата
|
Ако сте поропуснали
Реконструкцията като огледало на съвременността
В света на американската литература, където историята често се преплита с въображението, творбите на съвременните автори започват да разкриват нови аспекти на миналото, които досега остават незабелязани или недооценени. Един такъв пример е писателят Нейтан ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |